ТЕМА - Pernik air
"Най-отдалеченият квартал на София" е най-доброто място за парапланеризъм в света. Пернишките села Расник и Витановци посрещнаха луди глави от цяла Европа, а сред тях се отличи 17-годишен ученик от Македония
Победителят Мартин Йованоски е едва на 17 години, но вече е добре известен на по-възрастните си колеги
За повечето българи Перник е градът на най-твърдото "л", на най-дебелоглавото шофиране и на най-желязното самочувствие. Феновете на местния футболен отбор "Миньор" още през социализма се самопровъзгласиха за "българските англичани". Островният дух се подсилва и от факта, че от години градът разполага с най-силния отбор по ръгби в България - "Валяците".
За планетата обаче Перник въобще не е "най-крайният квартал на столицата", както софиянци обичат да се шегуват. Районът е един от най-подходящите за летене с парапланери (не онези с триъгълни платна, а с парашути). През 2007-а Световната федерация по въздушни спортове (FAI) го одобри с още пет места. Преди дни там се състоя решаващото състезание за Световната купа по парапланеризъм за годината.
Освен в Перник в България парапланеризъм се практикува още в столицата и в Благоевград. Който иска да пори въздуха, трябва да знае, че чисто нова професионална екипировка струва около 3000 евро.
Заключителният старт за годината трябваше да бъде в събота в село Расник. В първия ден от уикенда обаче вятърът се оказа прекалено силен и опасен. Условията допълнително се усложняваха от валящия дъжд. В крайна сметка FAI и организаторите решиха "да вдигнат катуна" и да го прeместят в съседното село Витановци, което също е в подножието на Вискяр планина.
"Това е едно от големите предимства и особености на района. Близо един до друг има два терена, чиито климатични условия в един и същ момент може доста да се различават. Едното място да не става за летене, но на другото природата да е благосклонна", обяснява главният организатор на "Расник 2007", което впоследствие се преименува на "Витановци 2007", Димитър Ралев.
58-те участници се надпреварваха в един от трите класа парапланеризъм - кацане в цел, т.е. в 30-сантиметрова черна гумена мишена. Ако летецът уцели трисантиметровия й център, електронно табло отчита скок без отклонение от абсолютната нула. Ако състезателят обаче падне по-надалеч, в действие влизат колчета и рулетка. Всеки носи на гърба си нещо като чувал, пълен с пух, който да му помогне при авария в приземяването.
Освен кацане в цел парапланеристите се състезават също в дисциплината cross country (прелитане на дълги разстояния, понякога над 60 километра) и във въздушна акробатика. Тя не е много популярна в България - фигурите задължително трябва да се правят над вода. У нас обаче няма много места, съчетаващи водоеми с високи и в същото време незалесени хълмове.
Десетимата турски състезатели от столицата Анкара бяха единствените абсолютни професионалисти по трасето над село Витановци. Всички те работят като щатни инструктори по парашутизъм към турската армия.
Всеки ден комшийската група провежда скокове с войниците в местно поделение. В задълженията им влиза и организиране на курсове за цивилни. По думите им около 2500 души в Турция редовно летят с парапланери. Половината от тях са студенти.
"Професионалните парапланеристи, които не правят нищо друго, освен да тренират и да се състезават, са не повече от трима-четирима в целия свят - това разказва победителят в заключителното състезание - 17-годишният ученик от македонския град Прилеп Мартин Йованоски. - Всички останали сме принудени да правим и още нещо, за да се издържаме", допълва тийнейджърът. Неговият отбор се казва Sky vidra. Освен че е първенец в крайното класиране в Перник, от години Мартин печели и призовете за най-млад парапланерист. Започнал да лети, когато бил на 11, и е един от малцината, които не са минали първо през делтапланеризма, а директно са се ориентирали към парашутите.
Йованоски още е ученик в медицинското училище в родния си град. Специализира за физиотерапевт. Тренира всяка седмица и поне веднъж месечно пътува по състезания. "В Македония парапланеристите сме най-малко на Балканите - около 150 души. Най-често тренираме край Крушево, което е и сред най-добрите места на целия полуостров. Ходим също до Галичица край Охрид. Близо до Скопие също има добри терени. Места бол, само дето хората трудно се престрашават."
Непрофесионалист е не само победителят в полетите край Перник, но и световният шампион в дисциплината "кацане в цел" - словенецът Матиаш Ферарич. През февруари той печели титлата на състезание в Литва. Надпреварата се провежда над замръзнало езеро при температура минус 20 градуса. "Няколко месеца преди това пък спечелих турнир при плюс 40 градуса. Вече е научно доказано, че парапланеристите издържат на амплитуди от -20 до +40", усмихва се той. В родината си Ферарич е учител по физическо. С летене се занимава от 25 години.
След шестте старта за сезона световната купа през 2007-а спечели сънародникът му Яка Горанич. Награждаването се състоя пред Културния дом в центъра на Перник. Местните с любопитство наблюдаваха стълпотворението от загорели мъже и суетенето около почетната стълбица. След официалната част стана ясно, че и догодина старт за световната купа в Перник със сигурност ще има.
"Най-отдалеченият квартал на София" е най-доброто място за парапланеризъм в света. Пернишките села Расник и Витановци посрещнаха луди глави от цяла Европа, а сред тях се отличи 17-годишен ученик от Македония
Победителят Мартин Йованоски е едва на 17 години, но вече е добре известен на по-възрастните си колеги
За повечето българи Перник е градът на най-твърдото "л", на най-дебелоглавото шофиране и на най-желязното самочувствие. Феновете на местния футболен отбор "Миньор" още през социализма се самопровъзгласиха за "българските англичани". Островният дух се подсилва и от факта, че от години градът разполага с най-силния отбор по ръгби в България - "Валяците".
За планетата обаче Перник въобще не е "най-крайният квартал на столицата", както софиянци обичат да се шегуват. Районът е един от най-подходящите за летене с парапланери (не онези с триъгълни платна, а с парашути). През 2007-а Световната федерация по въздушни спортове (FAI) го одобри с още пет места. Преди дни там се състоя решаващото състезание за Световната купа по парапланеризъм за годината.
Освен в Перник в България парапланеризъм се практикува още в столицата и в Благоевград. Който иска да пори въздуха, трябва да знае, че чисто нова професионална екипировка струва около 3000 евро.
Заключителният старт за годината трябваше да бъде в събота в село Расник. В първия ден от уикенда обаче вятърът се оказа прекалено силен и опасен. Условията допълнително се усложняваха от валящия дъжд. В крайна сметка FAI и организаторите решиха "да вдигнат катуна" и да го прeместят в съседното село Витановци, което също е в подножието на Вискяр планина.
"Това е едно от големите предимства и особености на района. Близо един до друг има два терена, чиито климатични условия в един и същ момент може доста да се различават. Едното място да не става за летене, но на другото природата да е благосклонна", обяснява главният организатор на "Расник 2007", което впоследствие се преименува на "Витановци 2007", Димитър Ралев.
58-те участници се надпреварваха в един от трите класа парапланеризъм - кацане в цел, т.е. в 30-сантиметрова черна гумена мишена. Ако летецът уцели трисантиметровия й център, електронно табло отчита скок без отклонение от абсолютната нула. Ако състезателят обаче падне по-надалеч, в действие влизат колчета и рулетка. Всеки носи на гърба си нещо като чувал, пълен с пух, който да му помогне при авария в приземяването.
Освен кацане в цел парапланеристите се състезават също в дисциплината cross country (прелитане на дълги разстояния, понякога над 60 километра) и във въздушна акробатика. Тя не е много популярна в България - фигурите задължително трябва да се правят над вода. У нас обаче няма много места, съчетаващи водоеми с високи и в същото време незалесени хълмове.
Десетимата турски състезатели от столицата Анкара бяха единствените абсолютни професионалисти по трасето над село Витановци. Всички те работят като щатни инструктори по парашутизъм към турската армия.
Всеки ден комшийската група провежда скокове с войниците в местно поделение. В задълженията им влиза и организиране на курсове за цивилни. По думите им около 2500 души в Турция редовно летят с парапланери. Половината от тях са студенти.
"Професионалните парапланеристи, които не правят нищо друго, освен да тренират и да се състезават, са не повече от трима-четирима в целия свят - това разказва победителят в заключителното състезание - 17-годишният ученик от македонския град Прилеп Мартин Йованоски. - Всички останали сме принудени да правим и още нещо, за да се издържаме", допълва тийнейджърът. Неговият отбор се казва Sky vidra. Освен че е първенец в крайното класиране в Перник, от години Мартин печели и призовете за най-млад парапланерист. Започнал да лети, когато бил на 11, и е един от малцината, които не са минали първо през делтапланеризма, а директно са се ориентирали към парашутите.
Йованоски още е ученик в медицинското училище в родния си град. Специализира за физиотерапевт. Тренира всяка седмица и поне веднъж месечно пътува по състезания. "В Македония парапланеристите сме най-малко на Балканите - около 150 души. Най-често тренираме край Крушево, което е и сред най-добрите места на целия полуостров. Ходим също до Галичица край Охрид. Близо до Скопие също има добри терени. Места бол, само дето хората трудно се престрашават."
Непрофесионалист е не само победителят в полетите край Перник, но и световният шампион в дисциплината "кацане в цел" - словенецът Матиаш Ферарич. През февруари той печели титлата на състезание в Литва. Надпреварата се провежда над замръзнало езеро при температура минус 20 градуса. "Няколко месеца преди това пък спечелих турнир при плюс 40 градуса. Вече е научно доказано, че парапланеристите издържат на амплитуди от -20 до +40", усмихва се той. В родината си Ферарич е учител по физическо. С летене се занимава от 25 години.
След шестте старта за сезона световната купа през 2007-а спечели сънародникът му Яка Горанич. Награждаването се състоя пред Културния дом в центъра на Перник. Местните с любопитство наблюдаваха стълпотворението от загорели мъже и суетенето около почетната стълбица. След официалната част стана ясно, че и догодина старт за световната купа в Перник със сигурност ще има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар