сряда, 11 март 2009 г.
СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”, СЕЛО ВИТАНОВЦИ, ОБЩИНА ПЕРНИК, ОБЛАСТ ПЕРНИК
VITANOVCI.COM
Сурвакарската група от село Витановци е създадена през 1973 година и представя характерните за регион “Граово” зимни /сурвакарски/ маскарадни игри и обичаи, които са свързани с празничния новогодишен календарен цикъл от Коледа до Водици /Богоявление/.
Ръководител на групата е Първан Максимов. В момента групата наброява 70 участника. Участниците сурвакари в групата са само мъже /ергени или млади женени мъже/. Всички женски персонажи включени в зимния маскараден обичай “Сурвакарска сватба”- /булка, свекърва, етърви, циганска група се изпълняват само от мъже.
През 2006 година на ХVІ Международен фестивал на маскарадните игри “Сурва”2006- град Перник групата за първи път взе участие и остави добри впечатления от участието си в такъв род фестивали.
С голям успех сурвакарската група се представи и през 2006 година в с.Радуил, Самоковско, в Международния фолклорен фестивал “Боб-фест”. На групата е присъдено първо място, грамота и златен медал. През същата година групата от село Витановци участва в Пролетния маскараден празник “Прочка”, в село Горна Василица, община Костенец, където печели Първа награда. През 2007 година групата взима участие в кв.Момин проход, където получава първа награда. През 2008 година взимат участие в Общинския празник в град Брезник.
Сурвакарската група от село Витановци е създадена през 1973 година и представя характерните за регион “Граово” зимни /сурвакарски/ маскарадни игри и обичаи, които са свързани с празничния новогодишен календарен цикъл от Коледа до Водици /Богоявление/.
Ръководител на групата е Първан Максимов. В момента групата наброява 70 участника. Участниците сурвакари в групата са само мъже /ергени или млади женени мъже/. Всички женски персонажи включени в зимния маскараден обичай “Сурвакарска сватба”- /булка, свекърва, етърви, циганска група се изпълняват само от мъже.
През 2006 година на ХVІ Международен фестивал на маскарадните игри “Сурва”2006- град Перник групата за първи път взе участие и остави добри впечатления от участието си в такъв род фестивали.
С голям успех сурвакарската група се представи и през 2006 година в с.Радуил, Самоковско, в Международния фолклорен фестивал “Боб-фест”. На групата е присъдено първо място, грамота и златен медал. През същата година групата от село Витановци участва в Пролетния маскараден празник “Прочка”, в село Горна Василица, община Костенец, където печели Първа награда. През 2007 година групата взима участие в кв.Момин проход, където получава първа награда. През 2008 година взимат участие в Общинския празник в град Брезник.
вторник, 10 март 2009 г.
Подсилват с пернишки мед полярниците ни
Standart News - Новини - Подсилват с пернишки мед полярниците ни
С пернишки мед се подсилват полярниците ни по време на експедиция. Независимо от това богата или бедна е била годината за пчелите, дългогодишният пчелар от село Витановци Малин Вергинов дарява по една тенекия от 25 кг за българските експедиции на Южния полюс.
Чистият продукт не само подсилва организма на момчетата, но и подслажда живота им в жестокия студ, твърди дядо Малин. В знак на благодарност проф. Пимпирев подарил на благодетеля им книгата си за полярните експедиции, а в посвещението написал: "С благодарност за помощта България да завладее един нов континент".
Бай Малин се захванал с пчеларството през 1964 година. Започнал с два кошера, а сега пчелинът му наброява над 60. Миналата година подарил 30 от кошерите на сина си Александър, който макар че е адвокат по професия, се заразил от страстта на баща си и има желанието да продължи семейния бизнес.
При пчелите се влиза с бели дрехи и в абсолютно трезво състояние, разкрива част от тайните на занаята Малин. Медодайните насекоми не понасят алкохола и надушат ли спирт хапят безмилостно, твърди пчеларят.
В добрите години той добивал по над 2 тона мед от личното си стопантво. Рекордът ударил през 2003-а, когато изкараната продукция надвишавала 3 тона.
С пернишки мед се подсилват полярниците ни по време на експедиция. Независимо от това богата или бедна е била годината за пчелите, дългогодишният пчелар от село Витановци Малин Вергинов дарява по една тенекия от 25 кг за българските експедиции на Южния полюс.
Чистият продукт не само подсилва организма на момчетата, но и подслажда живота им в жестокия студ, твърди дядо Малин. В знак на благодарност проф. Пимпирев подарил на благодетеля им книгата си за полярните експедиции, а в посвещението написал: "С благодарност за помощта България да завладее един нов континент".
Бай Малин се захванал с пчеларството през 1964 година. Започнал с два кошера, а сега пчелинът му наброява над 60. Миналата година подарил 30 от кошерите на сина си Александър, който макар че е адвокат по професия, се заразил от страстта на баща си и има желанието да продължи семейния бизнес.
При пчелите се влиза с бели дрехи и в абсолютно трезво състояние, разкрива част от тайните на занаята Малин. Медодайните насекоми не понасят алкохола и надушат ли спирт хапят безмилостно, твърди пчеларят.
В добрите години той добивал по над 2 тона мед от личното си стопантво. Рекордът ударил през 2003-а, когато изкараната продукция надвишавала 3 тона.
понеделник, 9 март 2009 г.
Pernik air
ТЕМА - Pernik air
"Най-отдалеченият квартал на София" е най-доброто място за парапланеризъм в света. Пернишките села Расник и Витановци посрещнаха луди глави от цяла Европа, а сред тях се отличи 17-годишен ученик от Македония
Победителят Мартин Йованоски е едва на 17 години, но вече е добре известен на по-възрастните си колеги
За повечето българи Перник е градът на най-твърдото "л", на най-дебелоглавото шофиране и на най-желязното самочувствие. Феновете на местния футболен отбор "Миньор" още през социализма се самопровъзгласиха за "българските англичани". Островният дух се подсилва и от факта, че от години градът разполага с най-силния отбор по ръгби в България - "Валяците".
За планетата обаче Перник въобще не е "най-крайният квартал на столицата", както софиянци обичат да се шегуват. Районът е един от най-подходящите за летене с парапланери (не онези с триъгълни платна, а с парашути). През 2007-а Световната федерация по въздушни спортове (FAI) го одобри с още пет места. Преди дни там се състоя решаващото състезание за Световната купа по парапланеризъм за годината.
Освен в Перник в България парапланеризъм се практикува още в столицата и в Благоевград. Който иска да пори въздуха, трябва да знае, че чисто нова професионална екипировка струва около 3000 евро.
Заключителният старт за годината трябваше да бъде в събота в село Расник. В първия ден от уикенда обаче вятърът се оказа прекалено силен и опасен. Условията допълнително се усложняваха от валящия дъжд. В крайна сметка FAI и организаторите решиха "да вдигнат катуна" и да го прeместят в съседното село Витановци, което също е в подножието на Вискяр планина.
"Това е едно от големите предимства и особености на района. Близо един до друг има два терена, чиито климатични условия в един и същ момент може доста да се различават. Едното място да не става за летене, но на другото природата да е благосклонна", обяснява главният организатор на "Расник 2007", което впоследствие се преименува на "Витановци 2007", Димитър Ралев.
58-те участници се надпреварваха в един от трите класа парапланеризъм - кацане в цел, т.е. в 30-сантиметрова черна гумена мишена. Ако летецът уцели трисантиметровия й център, електронно табло отчита скок без отклонение от абсолютната нула. Ако състезателят обаче падне по-надалеч, в действие влизат колчета и рулетка. Всеки носи на гърба си нещо като чувал, пълен с пух, който да му помогне при авария в приземяването.
Освен кацане в цел парапланеристите се състезават също в дисциплината cross country (прелитане на дълги разстояния, понякога над 60 километра) и във въздушна акробатика. Тя не е много популярна в България - фигурите задължително трябва да се правят над вода. У нас обаче няма много места, съчетаващи водоеми с високи и в същото време незалесени хълмове.
Десетимата турски състезатели от столицата Анкара бяха единствените абсолютни професионалисти по трасето над село Витановци. Всички те работят като щатни инструктори по парашутизъм към турската армия.
Всеки ден комшийската група провежда скокове с войниците в местно поделение. В задълженията им влиза и организиране на курсове за цивилни. По думите им около 2500 души в Турция редовно летят с парапланери. Половината от тях са студенти.
"Професионалните парапланеристи, които не правят нищо друго, освен да тренират и да се състезават, са не повече от трима-четирима в целия свят - това разказва победителят в заключителното състезание - 17-годишният ученик от македонския град Прилеп Мартин Йованоски. - Всички останали сме принудени да правим и още нещо, за да се издържаме", допълва тийнейджърът. Неговият отбор се казва Sky vidra. Освен че е първенец в крайното класиране в Перник, от години Мартин печели и призовете за най-млад парапланерист. Започнал да лети, когато бил на 11, и е един от малцината, които не са минали първо през делтапланеризма, а директно са се ориентирали към парашутите.
Йованоски още е ученик в медицинското училище в родния си град. Специализира за физиотерапевт. Тренира всяка седмица и поне веднъж месечно пътува по състезания. "В Македония парапланеристите сме най-малко на Балканите - около 150 души. Най-често тренираме край Крушево, което е и сред най-добрите места на целия полуостров. Ходим също до Галичица край Охрид. Близо до Скопие също има добри терени. Места бол, само дето хората трудно се престрашават."
Непрофесионалист е не само победителят в полетите край Перник, но и световният шампион в дисциплината "кацане в цел" - словенецът Матиаш Ферарич. През февруари той печели титлата на състезание в Литва. Надпреварата се провежда над замръзнало езеро при температура минус 20 градуса. "Няколко месеца преди това пък спечелих турнир при плюс 40 градуса. Вече е научно доказано, че парапланеристите издържат на амплитуди от -20 до +40", усмихва се той. В родината си Ферарич е учител по физическо. С летене се занимава от 25 години.
След шестте старта за сезона световната купа през 2007-а спечели сънародникът му Яка Горанич. Награждаването се състоя пред Културния дом в центъра на Перник. Местните с любопитство наблюдаваха стълпотворението от загорели мъже и суетенето около почетната стълбица. След официалната част стана ясно, че и догодина старт за световната купа в Перник със сигурност ще има.
"Най-отдалеченият квартал на София" е най-доброто място за парапланеризъм в света. Пернишките села Расник и Витановци посрещнаха луди глави от цяла Европа, а сред тях се отличи 17-годишен ученик от Македония
Победителят Мартин Йованоски е едва на 17 години, но вече е добре известен на по-възрастните си колеги
За повечето българи Перник е градът на най-твърдото "л", на най-дебелоглавото шофиране и на най-желязното самочувствие. Феновете на местния футболен отбор "Миньор" още през социализма се самопровъзгласиха за "българските англичани". Островният дух се подсилва и от факта, че от години градът разполага с най-силния отбор по ръгби в България - "Валяците".
За планетата обаче Перник въобще не е "най-крайният квартал на столицата", както софиянци обичат да се шегуват. Районът е един от най-подходящите за летене с парапланери (не онези с триъгълни платна, а с парашути). През 2007-а Световната федерация по въздушни спортове (FAI) го одобри с още пет места. Преди дни там се състоя решаващото състезание за Световната купа по парапланеризъм за годината.
Освен в Перник в България парапланеризъм се практикува още в столицата и в Благоевград. Който иска да пори въздуха, трябва да знае, че чисто нова професионална екипировка струва около 3000 евро.
Заключителният старт за годината трябваше да бъде в събота в село Расник. В първия ден от уикенда обаче вятърът се оказа прекалено силен и опасен. Условията допълнително се усложняваха от валящия дъжд. В крайна сметка FAI и организаторите решиха "да вдигнат катуна" и да го прeместят в съседното село Витановци, което също е в подножието на Вискяр планина.
"Това е едно от големите предимства и особености на района. Близо един до друг има два терена, чиито климатични условия в един и същ момент може доста да се различават. Едното място да не става за летене, но на другото природата да е благосклонна", обяснява главният организатор на "Расник 2007", което впоследствие се преименува на "Витановци 2007", Димитър Ралев.
58-те участници се надпреварваха в един от трите класа парапланеризъм - кацане в цел, т.е. в 30-сантиметрова черна гумена мишена. Ако летецът уцели трисантиметровия й център, електронно табло отчита скок без отклонение от абсолютната нула. Ако състезателят обаче падне по-надалеч, в действие влизат колчета и рулетка. Всеки носи на гърба си нещо като чувал, пълен с пух, който да му помогне при авария в приземяването.
Освен кацане в цел парапланеристите се състезават също в дисциплината cross country (прелитане на дълги разстояния, понякога над 60 километра) и във въздушна акробатика. Тя не е много популярна в България - фигурите задължително трябва да се правят над вода. У нас обаче няма много места, съчетаващи водоеми с високи и в същото време незалесени хълмове.
Десетимата турски състезатели от столицата Анкара бяха единствените абсолютни професионалисти по трасето над село Витановци. Всички те работят като щатни инструктори по парашутизъм към турската армия.
Всеки ден комшийската група провежда скокове с войниците в местно поделение. В задълженията им влиза и организиране на курсове за цивилни. По думите им около 2500 души в Турция редовно летят с парапланери. Половината от тях са студенти.
"Професионалните парапланеристи, които не правят нищо друго, освен да тренират и да се състезават, са не повече от трима-четирима в целия свят - това разказва победителят в заключителното състезание - 17-годишният ученик от македонския град Прилеп Мартин Йованоски. - Всички останали сме принудени да правим и още нещо, за да се издържаме", допълва тийнейджърът. Неговият отбор се казва Sky vidra. Освен че е първенец в крайното класиране в Перник, от години Мартин печели и призовете за най-млад парапланерист. Започнал да лети, когато бил на 11, и е един от малцината, които не са минали първо през делтапланеризма, а директно са се ориентирали към парашутите.
Йованоски още е ученик в медицинското училище в родния си град. Специализира за физиотерапевт. Тренира всяка седмица и поне веднъж месечно пътува по състезания. "В Македония парапланеристите сме най-малко на Балканите - около 150 души. Най-често тренираме край Крушево, което е и сред най-добрите места на целия полуостров. Ходим също до Галичица край Охрид. Близо до Скопие също има добри терени. Места бол, само дето хората трудно се престрашават."
Непрофесионалист е не само победителят в полетите край Перник, но и световният шампион в дисциплината "кацане в цел" - словенецът Матиаш Ферарич. През февруари той печели титлата на състезание в Литва. Надпреварата се провежда над замръзнало езеро при температура минус 20 градуса. "Няколко месеца преди това пък спечелих турнир при плюс 40 градуса. Вече е научно доказано, че парапланеристите издържат на амплитуди от -20 до +40", усмихва се той. В родината си Ферарич е учител по физическо. С летене се занимава от 25 години.
След шестте старта за сезона световната купа през 2007-а спечели сънародникът му Яка Горанич. Награждаването се състоя пред Културния дом в центъра на Перник. Местните с любопитство наблюдаваха стълпотворението от загорели мъже и суетенето около почетната стълбица. След официалната част стана ясно, че и догодина старт за световната купа в Перник със сигурност ще има.
петък, 6 март 2009 г.
Клуб по парапланеризъм SkyNomad
Витановци
• Клуб по парапланеризъм SkyNomad • www.skynomad.com/club/
Име: Витановци (Пернишко)
Вятър: СЗ
Височина: 40 м, 860 м нмв
Вид летене: реене, термики, прелети
Сезон за прелети: Април-Септември
Старт: тревиста поляна на ръба на малко плато
Достъп до старта: от Перник се тръгва посока Брезник и се отклоняваш за с. Витановци. От Ю край на селото има черен път до подножието на хълма
Място за кацане: на или зад старта или в подножието
Посоки за прелети: ЮИ, Ю
Рекорди: ЮИ: Димитър Михов: до Девин (146 км)
Ю: Димитър Михов - до с. Марикостино (Петричко) - 140 км
Рискове, особености: труден старт при силен вятър; безпроблемно кацане в нивата отзад при издухване
Най-близка болница: Перник
Местен пилот: Андрей
Първият Пленер
Първият пленер на фондация „Арт-център ПРОФ. СЕКУЛ КРУМОВ” се проведе в родното село на именития скулптор Витановци навръх рождения ден на дъщеря му Румяна (снимки) : Новините от Перник - Агенция За Перник
Първият пленер на фондация „Арт-център ПРОФ. СЕКУЛ КРУМОВ” се проведе в родното село на именития скулптор Витановци. Иницатор на срещатата бе председателя на фондацията - дъщеря му Румяна Секулова. Не случайно пленерът започна в деня на нейното рождение, 11 септември. На мероприятието се бяха събрали приятели и колеги от Перник и от София. Те порисуваха на открито в двора на къщата на Крумов и положиха основите на една нова културна дейност. Тази дейност ще включва още изложби, представяне на книги, пленери и други, каза инициаторката Румяна Секулова. От София присъстваха Страхил Ненов, преподавател в Националната художествена академиия, както и една негова студентка. От Перник в пленера взеха участие Сашо Евтимов и Елена Темелкова и известния скулптор перничанин Богомил Живков, който е секретар в секция „Скулптура“ към Съюза на художниците и ученик на Секул Крумов.
Художниците рисуваха скици от пастели и бои, които ще бъдат изложени в експозиция до края на годината в клуба на историка на фондация „Бъднини“
До края на годината ще се търси вариант да бъде направен и ще един подобен пленер в по-широк кръг от хора. „Малко са местата, където човек може да отиде сред природата и да работи“, казва Румяна Секулова. „Тези провокации, които се пораждат тук, сред природата е най- интимното, най-хубавото нещо на всеки пленер“, допълва тя. От фондацията имат идея, когато пленера стане традиция, да бъдат поканени и художници от Сърбия, Македония, Гърция и други страни. Експозициите, рисувани на пленера ще бъдат излагани за продажба или ще отидат за благотворителност.
Предвижда се ателието на Секул Крумов в къщата му да бъде превърнато в музей, каза още дъщерята на твореца. Той ще бъде от отворен тип, тоест и средище за създаване на нови творби, скулпторни симпозиуми и т.н.
„Радвам се, че съм поканен да учавствам това начинание. Перник заслужава такива места, за да може млади творци да намерят място за своята изява и развитие. Секул беше един много добър професионалист, той е един реалистичен скулптор и бе полезен за студентите, които учехме при него.” Това каза ученикът на именития майстор , Богомил Живков. Една от целите на фондацията е да направи ретроспективна изложба на творбите на Секул Крумов. В края на неговият творчески период той е създал и хумористични скулптори с лек политически привкус, така че ма какво да се види и какво да ни покаже Секул Крумов“, заключи Живков.
Първият пленер на фондация „Арт-център ПРОФ. СЕКУЛ КРУМОВ” се проведе в родното село на именития скулптор Витановци. Иницатор на срещатата бе председателя на фондацията - дъщеря му Румяна Секулова. Не случайно пленерът започна в деня на нейното рождение, 11 септември. На мероприятието се бяха събрали приятели и колеги от Перник и от София. Те порисуваха на открито в двора на къщата на Крумов и положиха основите на една нова културна дейност. Тази дейност ще включва още изложби, представяне на книги, пленери и други, каза инициаторката Румяна Секулова. От София присъстваха Страхил Ненов, преподавател в Националната художествена академиия, както и една негова студентка. От Перник в пленера взеха участие Сашо Евтимов и Елена Темелкова и известния скулптор перничанин Богомил Живков, който е секретар в секция „Скулптура“ към Съюза на художниците и ученик на Секул Крумов.
Художниците рисуваха скици от пастели и бои, които ще бъдат изложени в експозиция до края на годината в клуба на историка на фондация „Бъднини“
До края на годината ще се търси вариант да бъде направен и ще един подобен пленер в по-широк кръг от хора. „Малко са местата, където човек може да отиде сред природата и да работи“, казва Румяна Секулова. „Тези провокации, които се пораждат тук, сред природата е най- интимното, най-хубавото нещо на всеки пленер“, допълва тя. От фондацията имат идея, когато пленера стане традиция, да бъдат поканени и художници от Сърбия, Македония, Гърция и други страни. Експозициите, рисувани на пленера ще бъдат излагани за продажба или ще отидат за благотворителност.
Предвижда се ателието на Секул Крумов в къщата му да бъде превърнато в музей, каза още дъщерята на твореца. Той ще бъде от отворен тип, тоест и средище за създаване на нови творби, скулпторни симпозиуми и т.н.
„Радвам се, че съм поканен да учавствам това начинание. Перник заслужава такива места, за да може млади творци да намерят място за своята изява и развитие. Секул беше един много добър професионалист, той е един реалистичен скулптор и бе полезен за студентите, които учехме при него.” Това каза ученикът на именития майстор , Богомил Живков. Една от целите на фондацията е да направи ретроспективна изложба на творбите на Секул Крумов. В края на неговият творчески период той е създал и хумористични скулптори с лек политически привкус, така че ма какво да се види и какво да ни покаже Секул Крумов“, заключи Живков.
Сурвакарска група Китка с.Витановци
Сурвакарска група Китка с.Витановци
Сурвакарска група Китка с.Витановци
IMG_0888
хубавци
IMG_0882
IMG_1033
IMG_1041
семейна традиция
IMG_1048
IMG_1059
IMG_1036
IMG_1035
IMG_1039
Абонамент за:
Коментари (Atom)